• Как станах масон

Как станах масон

Понякога в живота стигаме до ситуация, в която сме изправени пред важен, определящ за бъдещето ни избор. Тогава се концентрираме, разсъждаваме, събираме информация, допитваме се до хора, на които вярваме. В резултат на тези проучвания и анализ ние вземаме нашето важно решение, което може да промени посоката на нашия път в живота из основи. Този разказ е за съзнателно направения избор – как станах масон.

В живота ни има хора, с които оставаме близки за цял живот, независимо колко е интензивен  контактът ни с тях. За тях знаем, че може с години да не сме се чували дори по телефона, но ако ни трябва помощ дори в три през нощта, можем да им се обадим и те не само ще вдигнат телефона, но и ще ни помогнат.

Срещата

Един ден, един такъв приятел, с който не се бях виждал повече от десет години, дойде при мен и ми разказа интересна история. До него момент бях само чувал, но никога не се бях интересувал сериозно от темата за Масонството. Попивах с интерес всичко казано и вярвах на всяка негова дума. След това се разделихме с уговорката, че ще се срещнем след около два месеца отново, за да продължим нашия разговор. През това време аз прочетох много книги, които бяха нови за мен. При избора на литературата спазвах неговата препоръка да чета произведения, които наистина отразяват правдиво и обективно историята и настоящето на този вековен орден.

Много от написаното в Интернет пространството е написано от хора, които са или твърде далеко от историята и настоящето на това вековно братство, или са откровени врагове на идеята за Свободното Зидарство. Изборът да се информираш само от написаното в Интернет е дълбоко погрешен, защото да си създадеш представа за Масонството само от написаното за него в Интернет е все едно да вярваш, че ще усвоиш занаята на старите майстори, само като разглеждаш снимки на произведенията им в Интернет.

След два месеца, точно както беше договорено, се срещнах отново с моя приятел, за да продължим заедно започнатото пътешествие в историята и настоящето на организираното регулярно Масонство в нашата страна и по света. Очаквах тази среща с нетърпение и вълнение. Всичко разказано от него и прочетено от мен в последствие ме караше да бъда нетърпелив и любопитен. Разбрах, че не мога да кандидатствам за прием в никоя регулярна ложа, ако не бъда подкрепен и препоръчан поне от двама членове на такава ложа. Разбрах, че нашето приятелство е важно, за да бъда препоръчан, но не и приет.

Приемът

Докато настъпи момента на приема в ложата, аз трябваше  да направя още няколко срещи с други представители на ложата, в която той членува. Те също трябваше да се уверят, че кандидатът да стане техен брат е наистина един достоен мъж с добро име в обществото. Вълнението и очакванията ми бяха големи. Аз вече знаех, че попадайки в регулярна масонска ложа не мога да очаквам никакви привилегии или материални придобивки. Ложата не дава такива предимства на никой от своите членове.

Това, което неотклонно ме водеше по пътя към масонския Храм беше искреното ми желание да стана част от това общество на достойни мъже, с висок морал и неугасващ стремеж към личностно развитие и усъвършенстване.

В мислите ми непрестанно бяха образите на всички тези велики мъже-масони, които с личния си пример и поведение се бяха превърнали в най-ярките и достойни синове на своите народи. Обърканото състояние на моя дух в него момент беше напълно естествено, както би било за всеки търсещ и непосветен човек като мен. Срещите, които проведох и с други членове на ложата само затвърдиха моето впечатление относно етиката и високия морал на нейните членове.

След като приключихме с всички формалности по оформянето на документите за членство, дойде и дългоочакваната вест, а именно денят и часът на моя прием. Те ми бяха съобщени от моя приятел, който в последствие разбрах, че се е превърнал и в мой гарант пред останалите членове на ложата.

Избора

Защо започнах моя разказ с избора? Когато дойде деня на приема, аз все още имах възможност да се откажа. Да прекратя цялата процедура по приема. Да се оттегля, приемайки самодоволно, че вече достатъчно много съм работил върху себе си. Учил съм. Събирал съм дипломи и сертификати. Направил съм кариера. Защо ми е всичко това?

Но аз избрах да не спра. За да бъда готов с моето окончателно решение, помощта на братята беше от решаващо значение.

Това беше, може би, най-важният избор в моя живот! Денят на приема ще помня винаги! Този ден промени из основи целия ми живот. Тайнството на приема не е тема на този разказ. Това, което последва след приема, най-кратко мога да опиша като един вълнуващ път към себе си, подкрепян във всеки момент от братското рамо и любов на всички братя от братската верига.

Това е изборът, за който не бях подготвен, но благодарение на братската помощ и подкрепа, направих.

А на този, който сега би застанал пред същия избор, със сигурност бих казал само едно – Братко, защо чак сега? Защо толкова дълго трябваше да чакаш?

Имате въпроси – изпрати запитване до ложа Уста Колю Фичето

Първомайсторът

Първомайсторът

Сред големите творци на Българското възраждане, изпъква безспорно името на Никола Иванов Фичев, когото народът свойски е нарекъл Колю Фичето.

За масонството

За масонството

Масонството е особена морална система, в основата на която са залегнали трите Велики принципа – за Братската любов, Спомоществователността и Търсенето на истината.

Благотворителност и милосърдие

Благотворителност и милосърдие

Масоните се приучават да практикуват благотворителност и да проявяват грижа за нуждите не само на своите близки, но и за тези на обществото като цяло с дарителство и лично съучастие.

© 2020 ОВЛБ Ориент София. Уста Колю Фичето, ложа пат. № 60. Всички права запазени.