За масонството
Масонството е особена морална система с етично-нравствена насоченост, в основата на която са залегнали трите Велики принципа – за Братската любов, Спомоществователността и Търсенето на истината.
На търсенето на корените и началото на Масонството са посветени множество задълбочени изследвания, всяко от които има своите достоинства и недостатъци. Едно от най-разпространените отнася произхода на Братството към Ордена на Рицарите Тамплиери, след неговото унищожаване от френския крал Филип IV Хубави и Папа Климент. Други намират потвърждение за началото на Масонството от сътворението на Света. Така или иначе нито едно от тях не е успяло достатъчно убедително да защити тезата си. Но и едва ли това е най-важния въпрос на Масонството.
С течение на времето и с усилията много достойни мъже то се е развило като система, предлагаща на своите членове начин на живот, осмислян от „грижата ни за другите, милосърдието в общността, честността в бизнеса, учтивостта в обществото и справедливостта във всичко. Членовете се насърчават да поставят на първо място интересите на семейството, но масонството учи най-вече на загриженост към хората и на оказване помощ за нуждаещите се.“
Без претенции за изключителност, от Братята се очаква да стремеж към най-високите морални стандарти в отношенията с всички хора, уважение на чуждото мнение, свобода на словото, стремеж към личностно развитие и извисяване.
Масонски ложи
За постигане на целите си и улеснение на съвместната си работа Масоните са организирани в Ложи.
В стари времена Масонските Ложи възникват като затворени занаятчийски задруги, съставени от професионални зидари и каменоделци или т. нар. оперативни Масони. Това са самостоятелни занаятчийски единици, необвързани помежду си. На по-късен етап, с постепенното западане на занаята, Ложите започват да приемат за членове мъже, които не са оперативни зидари, или така наречените спекулативни, свободни и приети Масони. В крайна сметка се стига до обособяването на Ложи, съставени само от спекулативни Масони, които използват зидарската символика и инструменти за обясняване и проповядване на житейски и езотерични ценности посредством определени ритуали.
Началото
На определен етап Братството предприема стъпки да се структурира организационно. Началото е в Лондон, в далечната 1717 г., където четири съществували дотогава „спекулативни“ Свободнозидарски Ложи се обединяват в първата Велика Ложа. Великата Ложа на Лондон, впоследствие приела името Велика Ложа на Англия, а още по-късно и Обединена Велика Ложа на Англия, съществува и до днес.
За да се съхранят и продължат във времето древните практики, през последващите десетилетия се оформят правила и изисквания, на които всяка Велика Ложа трябва да отговаря, за да може да установява братски взаимоотношения с друга Велика Ложа. Това са така познатите базисни принципи за взаимно признание. Тяхното спазване не отнема правото една Велика Ложа да изработва и приема вътрешни правила за управление на занаята в собствената си държава (или Ориент, както е прието да се казва). Всяка една Велика Ложа е независима и неподвластна – не дели властта си с никаква външна или вътрешна сила или институция.
Необходимостта от такова регламентиране възниква още от края на ХVIII в. Причината е, че се формират Велики Ложи, които допускат на ритуална работа в Масонските храмове жени, както и обсъждане на политически и религиозни теми. Масонските структури, които прилагат такива практики, се определят като „нерегулярни“ и съответно всяка тяхна производна е също „нерегулярна“.
В Англосаксонското Масонство принципът за регулярност на „произхода“ е от най-старите, заедно с вярата във Великия Архитект на Вселената и на Неговата проявена воля, както и членството само на мъже. Водещата роля в тази традиция принадлежи на Обединената Велика Ложа на Англия (ОВЛА). Базисните принципи за регулярност и признание, формулирани от ОВЛА, се използват десетилетия наред от по-голямата част от световното Масонство. Те са окончателно кодифицирани с решение на ОВЛА от 4 септември 1929 г. Понастоящем са задължителни и се използват от всички Велики Ложи по света, които се самоопределят като регулярни.
Принципи за регулярност
- Регулярност на произхода: тоест всяка Велика Ложа трябва да е била законно учредена от надлежно призната Велика Ложа или от три или повече регулярно учредени Ложи.
- Вярата във Великия Архитект на Вселената и на Неговата проявена воля е съществена квалификация за членство.
- Всички посветени трябва да приемат своето задължение върху отворената Книга на Светия закон, което има смисъла на откровение от горе и което обвързва съзнанието на отделния индивид, който се посвещава.
- Членовете на Великата Ложа и на отделните Ложи трябва да бъдат само мъже и никоя Велика Ложа няма да има Масонски отношения от какъвто и да било род със смесени Ложи или организации, които допускат жени за членове.
- Великата Ложа има суверенна юрисдикция над Ложите, контролирани от нея, тоест тя ще бъде отговорна, независима, самоуправляваща се организация с единствена и неоспорима власт над Изкуството или символичните степени (посветен чирак, калфа и майстор масон) в рамките на своята юрисдикция. По никакъв начин няма да бъде обект на контрол, нито ще дели властта си с Върховен съвет или друга организация, претендираща за надзор над тези степени.
- Трите Големи светлини на Свободното масонство (а именно Книгата на Светия закон, Правият ъгъл и Пергелът) трябва винаги да бъдат изложени, когато Великата Ложа или нейните съставни Ложи работят.
- Обсъждането на религия и политика в Ложата е строго забранено.
- Принципите на Старите правила (Древните ландмарки), обичаи и установен ред на „занаята“ трябва стриктно да се спазват.
Жени масони
Жените – съпруги, дъщери и други, свързани по родствена или роднинска линия с Брат Масон, се именуват „сестри“ и се ползват с необходимото уважение и подкрепа от страна на Братството.
Към края на ХIХ и началото на XX в. окончателно се оформя и т. нар. Континентално Масонство, част от което е Франкофонското, което допуска прием на атеисти, участие на жени в ритуалните сбирки на Ложите, разговори на политически и религиозни теми и организирани действия във вътрешен и международен план, както и други действия, които са напълно „нерегулярни“ за Англосаксонското Масонство. Най-ярки и водещи представители на това Масонство са Великият Ориент на Франция, Великата Ложа на Франция и техни производни.
България
В България голяма част от историята на българското Масонство е свързана с борбите на народа за национално освобождение от една деспотична империя, за възстановяването и укрепването на българската държава, за защита на българското население в Добруджа, Западните покрайнини, Македония и Тракия, останало извън политическите граници на възстановената държава България, и много други. Братската взаимопомощ не е била насочена само към българите, а и към прокудените от Турция арменци, към белоемигрантите от Русия и към българските евреи през Втората световна война.
Описани са светски и други организации, в т. ч. число и парамасонски (Масонски формирования, допускащи жени или съставени само от жени), изградени с Масонско съдействие или покровителство – Българският Червен кръст, Въздържателните дружества, Бялото братство, Теософското дружество и други благотворителни, научни, патриотични, образователни, културни и човеколюбиви организации и формации.
Тези инициативи не са се разглеждали от българското Масонство като политически, а като обществени и хуманитарни, подчинени на Масонските добродетели – човеколюбието, безграничната доброта и търсенето на истината, всичките те основаващи се на честта и на познанието.
Използвани са текстове от Предговор, Масонството в България, Тангра ТанНакРа ИК, 2018
Първомайсторът
Сред големите творци на Българското възраждане, изпъква безспорно името на Никола Иванов Фичев, когото народът свойски е нарекъл Колю Фичето.
Как станах масон
Понякога в живота стигаме до ситуация, в която сме изправени пред важен, определящ за бъдещето ни избор – избор който може да промени посоката на нашия път в живота из основи.
Благотворителност и милосърдие
Масоните се приучават да практикуват благотворителност и да проявяват грижа за нуждите не само на своите близки, но и за тези на обществото като цяло с дарителство и лично съучастие.