• За масонството

За масонството

Масонството е особена морална система с етично-нравствена насоченост, в основата на която са залегнали трите Велики принципа – за Братската любов, Спомоществователността и Търсенето на истината.

На търсенето на корените и началото на Масонството са посветени множество задълбочени изследвания, всяко от които има своите достоинства и недостатъци. Едно от най-разпространените отнася произхода на Братството към Ордена на Рицарите Тамплиери, след неговото унищожаване от френския крал Филип IV Хубави и Папа Климент. Други намират потвърждение за началото на Масонството от сътворението на Света. Така или иначе нито едно от тях не е успяло достатъчно убедително да защити тезата си. Но и едва ли това е най-важния въпрос на Масонството.

С течение на времето и с усилията много достойни мъже то се е развило като система, предлагаща на своите членове начин на живот, осмислян от „грижата ни за другите, милосърдието в общността, честността в бизнеса, учтивостта в обществото и справедливостта във всичко. Членовете се насърчават да поставят на първо място интересите на семейството, но масонството учи най-вече на загриженост към хората и на оказване помощ за нуждаещите се.“

Без претенции за изключителност, от Братята се очаква да стремеж към най-високите морални стандарти в отношенията с всички хора, уважение на чуждото мнение, свобода на словото, стремеж към личностно развитие и извисяване.

Масонски ложи

За постигане на целите си и улеснение на съвместната си работа Масоните са организирани в Ложи.

В стари времена Масонските Ложи възникват като затворени занаятчийски задруги, съставени от професионални зидари и каменоделци или т. нар. оперативни Масони. Това са самостоятелни занаятчийски единици, необвързани помежду си. На по-късен етап, с постепенното западане на занаята, Ложите започват да приемат за членове мъже, които не са оперативни зидари, или така наречените спекулативни, свободни и приети Масони. В крайна сметка се стига до обособяването на Ложи, съставени само от спекулативни Масони, които използват зидарската символика и инструменти за обясняване и проповядване на житейски и езотерични ценности посредством определени ритуали.

Началото

На определен етап Братството предприема стъпки да се структурира организационно. Началото е в Лондон, в далечната 1717 г., където четири съществували дотогава „спекулативни“ Свободнозидарски Ложи се обединяват в първата Велика Ложа. Великата Ложа на Лондон, впоследствие приела името Велика Ложа на Англия, а още по-късно и Обединена Велика Ложа на Англия, съществува и до днес.

За да се съхранят и продължат във времето древните практики, през последващите десетилетия се оформят правила и изисквания, на които всяка Велика Ложа трябва да отговаря, за да може да установява братски взаимоотношения с друга Велика Ложа. Това са така познатите базисни принципи за взаимно признание. Тяхното спазване не отнема правото една Велика Ложа да изработва и приема вътрешни правила за управление на занаята в собствената си държава (или Ориент, както е прието да се казва). Всяка една Велика Ложа е независима и неподвластна – не дели властта си с никаква външна или вътрешна сила или институция.

Необходимостта от такова регламентиране възниква още от края на ХVIII в. Причината е, че се формират Велики Ложи, които допускат на ритуална работа в Масонските храмове жени, както и обсъждане на политически и религиозни теми. Масонските структури, които прилагат такива практики, се определят като „нерегулярни“ и съответно всяка тяхна производна е също „нерегулярна“.

В Англосаксонското Масонство принципът за регулярност на „произхода“ е от най-старите, заедно с вярата във Великия Архитект на Вселената и на Неговата проявена воля, както и членството само на мъже. Водещата роля в тази традиция принадлежи на Обединената Велика Ложа на Англия (ОВЛА). Базисните принципи за регулярност и признание, формулирани от ОВЛА, се използват десетилетия наред от по-голямата част от световното Масонство. Те са окончателно кодифицирани с решение на ОВЛА от 4 септември 1929 г. Понастоящем са задължителни и се използват от всички Велики Ложи по света, които се самоопределят като регулярни.

Принципи за регулярност

  1. Регулярност на произхода: тоест всяка Велика Ложа трябва да е била законно учредена от надлежно призната Велика Ложа или от три или повече регулярно учредени Ложи.
  2. Вярата във Великия Архитект на Вселената и на Неговата проявена воля е съществена квалификация за членство.
  3. Всички посветени трябва да приемат своето задължение върху отворената Книга на Светия закон, което има смисъла на откровение от горе и което обвързва съзнанието на отделния индивид, който се посвещава.
  4. Членовете на Великата Ложа и на отделните Ложи трябва да бъдат само мъже и никоя Велика Ложа няма да има Масонски отношения от какъвто и да било род със смесени Ложи или организации, които допускат жени за членове.
  5. Великата Ложа има суверенна юрисдикция над Ложите, контролирани от нея, тоест тя ще бъде отговорна, независима, самоуправляваща се организация с единствена и неоспорима власт над Изкуството или символичните степени (посветен чирак, калфа и майстор масон) в рамките на своята юрисдикция. По никакъв начин няма да бъде обект на контрол, нито ще дели властта си с Върховен съвет или друга организация, претендираща за надзор над тези степени.
  6. Трите Големи светлини на Свободното масонство (а именно Книгата на Светия закон, Правият ъгъл и Пергелът) трябва винаги да бъдат изложени, когато Великата Ложа или нейните съставни Ложи работят.
  7. Обсъждането на религия и политика в Ложата е строго забранено.
  8. Принципите на Старите правила (Древните ландмарки), обичаи и установен ред на „занаята“ трябва стриктно да се спазват.

Жени масони

Жените – съпруги, дъщери и други, свързани по родствена или роднинска линия с Брат Масон, се именуват „сестри“ и се ползват с необходимото уважение и подкрепа от страна на Братството.

Към края на ХIХ и началото на XX в. окончателно се оформя и т. нар. Континентално Масонство, част от което е Франкофонското, което допуска прием на атеисти, участие на жени в ритуалните сбирки на Ложите, разговори на политически и религиозни теми и организирани действия във вътрешен и международен план, както и други действия, които са напълно „нерегулярни“ за Англосаксонското Масонство. Най-ярки и водещи представители на това Масонство са Великият Ориент на Франция, Великата Ложа на Франция и техни производни.

България

В България голяма част от историята на българското Масонство е свързана с борбите на народа за национално освобождение от една деспотична империя, за възстановяването и укрепването на българската държава, за защита на българското население в Добруджа, Западните покрайнини, Македония и Тракия, останало извън политическите граници на възстановената държава България, и много други. Братската взаимопомощ не е била насочена само към българите, а и към прокудените от Турция арменци, към белоемигрантите от Русия и към българските евреи през Втората световна война.

Описани са светски и други организации, в т. ч. число и парамасонски (Масонски формирования, допускащи жени или съставени само от жени), изградени с Масонско съдействие или покровителство – Българският Червен кръст, Въздържателните дружества, Бялото братство, Теософското дружество и други благотворителни, научни, патриотични, образователни, културни и човеколюбиви организации и формации.

Тези инициативи не са се разглеждали от българското Масонство като политически, а като обществени и хуманитарни, подчинени на Масонските добродетели – човеколюбието, безграничната доброта и търсенето на истината, всичките те основаващи се на честта и на познанието.

Забележка: Използвани са текстове от Предговор, Масонството в България, Тангра ТанНакРа ИК, 2018

Първомайсторът

Първомайсторът

Сред големите творци на Българското възраждане, изпъква безспорно името на Никола Иванов Фичев, когото народът свойски е нарекъл Колю Фичето.

Как станах масон

Как станах масон

Понякога в живота стигаме до ситуация, в която сме изправени пред важен, определящ за бъдещето ни избор – избор който може да промени посоката на нашия път в живота из основи.

Благотворителност и милосърдие

Благотворителност и милосърдие

Масоните се приучават да практикуват благотворителност и да проявяват грижа за нуждите не само на своите близки, но и за тези на обществото като цяло с дарителство и лично съучастие.

© 2020 ОВЛБ Ориент София. Уста Колю Фичето, ложа пат. № 60. Всички права запазени.