Първомайсторът

Сред големите творци на Българското възраждане, изпъква безспорно името на първомайсторът Никола Иванов Фичев, когото народът свойски е нарекъл Колю Фичето – „най-големият строител, архитект и скулптор на ХІХ век.“  През своя живот той създава най-известните паметници на българската възрожденска архитектура: черквата „Св. св. Константин и Елена“ в Търново, „Къщата с маймунката“ в Търново, Турският конак също в старата българска столица, хана на хаджи Николи, съборната черква в Свищов, покрития мост в Ловеч, мостовете над р. Росица в Севлиево и над р. Янтра при Бяла, чешмата в Соколския манастир и много, много други.

Творчеството на Колю Фичето буди интерес и удивление, още докато е жив. Известният австро-унгарски учен Феликс Каниц пише за него:

„И този скромен човек, в потури и абичка, не знае, че с Беленския мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключвайки само Цариград“.

Уста Колю Фичето преминал през бурния 19-век с мистрия и своя прословут бастун, който му служел като метър, сякаш незасегнат от събитията в него. Колю Фичето от Дряново строял и оставял зад себе си мостове, черкви, представителни сгради, които и днес изумяват с изяществото си. Кой бил този изключителен архитект и строител, роден в робство, лишен от системно образование, но надарен с рядка самородна дарба?

Никола Фичев

Никола Иванов Фичев е роден през 1800 г. в Дряново. По майка произхожда от известния род Божкови – дюлгери и резбари. Още 3-годишен останал сирак, а на 10 започнал да учи дюлгерския занаят в Трявна. През Възраждането у нас имало няколко строителни школи, но основните били две: Търновска и Корчанска. Колю Фичето преминал обучение и в двете. След Трявна, той изучавал занаята от брациговски майстори. Те били майстори в обработването на камък. Никола бързо напреднал в занаята и станал калфа. През 1824 г. като калфабашия започнал да работи при своя роднина майстор Станю Марангозина от Търново. Тук изучавал резбарство и направата на дограма. Заселил се в старопрестолния град с жена си и първото си дете. През 1833 г. Никола бил препасан за майстор строител от дюлгерския еснаф. Липсата на собствен капитал обаче не му позволила още години да работи сам. Той останал башкалия и бил наеман от различни устабашии.

Градежи

През 1836 г. Никола Фичев бил нает в тайфата на известния майстор Иван Давдата, който 2 г. по-рано започнал градеж на голямата църква „Свети Никола“ в търновския квартал Вароша. Устабашията забелязал качествата на наемния си майстор и скоро го назначил за свой заместник. Когато Иван Давдата се разболял, препоръчал на църковното настоятелство младия башкалия.

През следващите години Колю Фичето работи по иконостаси заедно със Станю Марангозина, а през 1841 г. започнал мащабни градежи в Килифаревския манастир. Изградил ново жилищно крило с оригинална архитектура, както и съборна църква, в която се появяват за първи път елементи, характерни за цялото му творчество.

През следващата година започнал църквата „Рождество на света Богородица“ в Търново. След завършването на тази изящна сграда, неговото име за първи път се появява в църковната кондика: „архитектъ Колю Фиче“. В църквата той за първи път прилага върху западния фронтон т.н. „двойна фичевска кобилица“ – плавна вълнообразна трицентрова линия, извисяваща се към небето по оста на симетрия. Върху тази красива форма поставя вместо кръст, каменен орел с разтворени криле, който според много изследователи е символ на възраждащия се български Дух. През 1846 г. е изградена и малката живописна църква в село Присово.

Никола Фичев бележи сериозна еволюция в развитието си като архитект и строител. Сметките му за материали и стойност на обекта били перфектни. При него материалът винаги бил точно подбран и изчислен и никога не оставал. Той правел восъчни макети на сградите си, а от 60-те години на 19-ти век и прецизни архитектурни чертежи. Това било съчетано с искрена православна вяра, защото не можеш да строиш храмове само с разум, нужно е и сърце.

В края на 40-те години Никола Фичев започва мащабно строителство в Търновско, което изисквало и много добра организация. През 1849 г. е наченато изграждането на черквите „Свети Никола“ в Горна Оряховица, „Свети Димитър“ в Лясковец, „Свети Николай“ в Дряново, „Света Марина“ в Търново. По това време започва и градежът на прочутата „Къща с маймунката“ на Никола Коюв в Търново.

През 1850 г. изгражда и известния хан на хаджи Минчо Хаджицачев в старопрестолния град. Всички сгради на Никола Фичев са забележителни с хармонията на отделните си елементи, с лекотата на линията и изящния си профил. Той въвежда скулптурата като част от архитектурата. В някои случаи животинските изображения отбелязват годината по древния български календар, както е с маймуната.

Мостът

Много е писано и говорено за срещите на Колю Фичето с Мидхад паша. Макар да е един от най-главните крепители на Османската държава, Мидхад паша е просветен политик, амбициозен реформатор и също има голям принос в строителните изяви на Първомайстора. Само една година след идването си на власт в Русе пашата решава да строи мост на река Янтра при Бяла и се среща с Колю Фичето.

Един от върховете в усталъка на Колю Фичето е имено мостът над Янтра при град Бяла. За него се разказва следната история. Мидхат паша решил да построи моста по стратегически съображения и поискал от своя придворен инженер – поляка Гавронски, разчет за разходите. Инженерът, преценявайки сложността на изпълнението, заявил, че може да вдигне моста за огромната сума от 3 милиона гроша. Тогава опитният държавник, който бил виждал творенията на Уста Колю, заповядал да го повикат и го попитал за колко може да изгради той моста. Фичев, вече на почтените 65 години, приел поръчката без колебание.

Извършва замервания на мястото с прословутия си бастун, прави прецизни изчисления, изпитва течението на бързата река, а след това излива от 7 оки восък макет на моста. Тогава отсича пред пашата: „Всичко ще струва ни повече, ни по-малко от 700 хиляди гроша.“ Мидхат паша го поглежда недоверчиво. Тогава слабичкият, присвит в рамене старец, облечен скромно в жълтеникава абичка и ален пояс, го пронизва с погледа на сините си очи: „Паша ефенди, ако не построя този мост по терка си за 700 хиляди гроша, слагам си главата.“ Турчинът му възлага проекта.

Това било най-голямото предизвикателство в живота българския майстор, защото мащабният строеж изисквал не само точен разчет на средствата и материалите, но и изключителна организация на строителната тайфа. Пред очите на пашата се изправя огромен и непоклатим мост с дължина от 270 метра и ширина 9 метра. Това, приличащо на кобилица съоръжение, има 14 свода, украсени с древнобългарски символи – лъвове и грифони. То буди възхита и до днес.

Минават още няколко години и 72-годишният майстор получава поръчка да изгради нов конак в старата българска столица Търново. Той се заема със странното предчувствие, че гради не за османците, а за своя народ. Сградата изниква на високото за 4 г. и е толкова красива и представителна, че турците започват да подхвърлят през зъби: „Уста Колю, ти сякаш не градиш за нашата царщина, а за вашата!“ Никола Фичев мълчал с тънка усмивка на устните.

Много скоро думите на поробителите се оказали пророчески. През 1878 г. България възкръсва, а Първото Народно събрание заседава в новата сграда на бившия конак. Лицето на Уста Колю греело от радост.

Никола Фичев си отишъл спокоен от този свят през 1881 г. Той изпълнил своя отечествен и творчески дълг. Творчеството на Първомайстора има генетична връзка със средновековната българска архитектурна традиция. В сложно единство се преплитат духът на Българското средновековие с бароковото влияние и тенденции, проникнали на Балканите през XIX век.

Новото време

Майсторът успява да изяви духа на Новото време, без да копира чужди модели. Той създава свои „фичевски“ сгради и детайли, така наречената „двойна фичевска крива“, кули-камбанарии, изявили яркото присъствие и доминанта на българския етнос в градовете.

Наложил се като най-големият майстор, архитект и строител, ваятел на камък и дърво, Никола Фичев създава и своя школа, оставя след себе си многобройни ученици и последователи. Първомайсторът е една широко скроена ренесансова личност, обединяваща всички човешки добродетели и творчески качества на българина през великата епоха на Възраждането.

България никога няма да забрави Уста Колю Фичето!

Известни проекти:

• Беленски мост над река Янтра край град Бяла (1865 – 1867)
• Църква „Света Троица“ в Свищов (1867)
• Камбанарията в Пчелище
• Мост над р. Росица, Севлиево
• Мост над Дряновската река, Дряново
• Църквата „Св. Никола“, Дряново (1849 – 1851)
• Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир край В. Търново
• Църква „Св. пророк Илия“, Плаковски манастир
• Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица
• Църква „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир (1840 – 1841/2)
• Чешма в двора на Соколски манастир, до Етъра край Габрово
• Икономова къща, Дряново
• Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
• Църква „Св. Никола“, В. Търново
• Църква „Св. Богородица“, В. Търново
• Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново
• Сградата (изгоряла и възстановена) на бившия конак, Велико Търново сега музей „Народно събрание“
• Църква „Св. Марина“, В. Търново
• Църква „Св. Димитър“, Лясковец
• Църква „Св. Богородица“, с. Присово
• Ханът на хаджи Николи Минчоолу, В. Търново
• Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
• Църква „Света Троица“ в Патриаршеския манастир край В. Търново (от 1847 до 1913 г.)
• Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872 – 1874, оригинален до 1925 г.)
• Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
• Църква „Св. Спас“, В. Търново