Благотворителност и милосърдие

Благотворителност (от английската дума “charity”) се дефинира като: „социална дейност, свързана с предоставяне на материална и/или парична помощ на нуждаещи се хора, самият акт на дарителство и всякакви други човеколюбиви дела“. Би могло да се каже, че „милосърдието“ предхожда „благотворителността“, то е импулса, сърдечния подтик за „благотворене“. Английската дума charity (благотворителност) има интересна етимология. Корените й са от латинската дума cartāt-emс основно значение „приятелство, привързаност“, която по-късно се превръща в caritas (обич, основана на уважение). С това си значение думата е употребена в Новия завет. От нея произлиза и старофренската дума charite (състрадание), която по-късно е възприета в английския език. С други думи според религиозната терминология думата означава християнска любов – едновременно любовта на Бога към човека и любовта на човека към Бога и към останалите хора.

Съгласно тълковния речник „милосърдие“ (от английската дума – „benevolence”) е „готовността да се помогне на някого от състрадание, съчувствие или съжаление”.

Българската дума спомоществователност описва „човек, който подпомага със средства“. Смислово тя е съставна от други две отчетливи понятия: „милосърдие” и „благотоворителност“.

Благотворителността е една от най-хуманните и смислени дейности, с които се занимават хората по света. Благодарение на благотворителността се спасяват човешки животи, дава се здраве, надежда и шанс за по-добро бъдеще на изпаднали в нужда хора. Благотворителността е символ на най-висши човешки качества – милосърдието и добротата. Тя е жест, чрез който се различаваме от първичното и показваме, че хората може да общуваме градивно и се стремим към духовно извисяване.

Националeн ден на благотворителността

За първи път той се отбелязва в България на 19-ти октомври 2002 година по инициатива на фондация „Щедро сърце“. Тя е учредена в обществена полза с основен предмет на дейност ежегодно провеждане на национална кампания за набиране на средства “Щедро сърце – Национален ден на благотворителността”. Датата отбелязва значението на благотворителността в борбата с бедността – една социална епидемия, която дори и днес, в 21-ви век, продължава да разяжда всички държави по света, без значение какво е цялостното им икономическо и културно положение. Този ден не е единственият в годината, в който трябва да се сетим, че можем да помогнем на друго човешко същество – той е просто повод да си напомним колко голям късмет имаме в сравнение с други, не толкова облагодетелствани от съдбата, и колко е важно да им подадем ръка в трудните моменти.

През последната година 51% от хората в България са дарили пари за благотворителна кауза. Средната сума на даренията е 100 лева. Според едно от последните проучвания 61% от българите биха дарявали повече, ако знаят къде отиват парите им. По думите на Елица Баракова от Фондация „B cause“:

„…Все повече млади хора в България започват да даряват. Общата картина на дарителството не се променят толкова бързо през последните години. Около 2/3 от хората даряват или са доброволци. DMS кампаниите са на трето място в проучването. Ние обичаме да даряваме за деца, бедни и болни хора.  Дарителите казват, че го правят защото вярват, че заедно можем да направим света по-добър. Вече хората оценяват факта, че и малкото дарение е от значение“.

Втори Велик принцип на масонството

За спомоществователността – масоните се приучават да практикуват благотворителност и да проявяват грижа за нуждите не само на своите близки и подопечни, но и за тези на обществото като цяло с дарителство и лично съучастие чрез полагане на доброволен труд и усилия.

Ако искаш да научиш повече

Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ. Доклад, представен на специализирана научна конференция, 2014 г., гр. Велинград:

Масонство и спомоществователност

Великият майстор на ОВЛБ Искрен Йотов пред „Труд“:

България даде знак на мъдрост на световното масонство

Facebook:

Фондация „Благотворителност и милосърдие“