Отново е Еньoвден и Слънцето се възправя в своя апогей за да увенчае труда на Свободните Зидари
Това е достоен повод да се обърнем към корените на Масонството и се припомним за почитта, която то отдава на Св. Йоан, както и да се вгледаме в по-дълбоките пластове на историята и потърсим знаците на слънцето и слънчевата, небесна и светлинна символика.
Като най-достоверни и исторически потвърдени са данните за връзката на Масонството със Св. Йоан, откъдето идва и наименованието „Йоанови ложи“. Шотландските и Северноанглийските ложи са приемали за свой покровител Св. Йоан Евангелист, а Южноанглийските зидари приемат Св. Йоан Кръстител. Първата Велика ложа в Лондон избира за свой покровител Св. Йоан Кръстител от 1717 г. и се основава на неговия ден 24 юни, а Масонството организирано в трите степени Чирак, Калфа и Майстор се нарича Йоаново Масонство.
В днешния градеж искам да се обърна към соларния култ, който лежи в основата на честването на Еньовден.
Познати са няколко графични знака, символизиращи слънцето.
Най-древният слънчев символ е кръг с точка в средата. Това е знакът за слънце и Ра в египетската йероглифна система, а също и в астрономията и астрологията.
Друг символ е кръгът с вписан кръст или слънчево колело, което се свързва с олицетворяването на четирите сезона.
Свастиката също се използва като слънчев символ.
Друг символ на слънцето е осмолъчната звезда, както и подобно на нея двойният кръст или колело с осем спици.
Горните четири символа са подчинени на четворната симетрия. Съществуват и знаци с тройна и шесторна симетрия като тройната спирала, свързвана и с прабългарите, и като розетката, славянския знак за бог Перун и като колелото с шест спици, символ на славянския бог на войната Свантевит.
Древните мъдреци са разделяли слънченото кълбо на три части. Мистиците ги наричат три светлини: духовно слънце, интелектуално слънце и материално слънце. В Масонството те намират изражение в свещите на трите колони на Мъдростта, Силата и Красотата.
Но нека излезем от по-тесния контекст на историята и символиката на Масонството и да потърсим най-отколешните белези на култа към слънцето в древните цивилизации и в частност по нашите земи.
Слънцето и древните огнените култове по българските земи
Най-древните светилища, открити по нашите земи неизменно имат отношение към слънцето и то именно към характерните моменти на слънцестоени и равноденствие от неговия годишен цикъл. Такива са мегалитните светилища, разпръснати по различни краища на страната като:
- Бегликташ (Ранули) в резервата Ропотамо, около 14 в. пр.н.е., където при слънцестоене (Еньовден) и равноденствие слънчевите лъчи попадат в издълбани точки.
- Харман кая, в района на с. Долна Чобанка, Момчилградско, ок. 5 хилядолетие пр.н.е., в което има специално оборудвана площадка за астрономически наблюдения на слънцето и се свързва с ритуали към Бога Слънце при слънцестоене.
- Култовият комплекс Татул, където има специално издялани улеи за наблюдение на слънцето.
- Кромлех (каменна астрономическа обсерватория) край с. Долни Главанак, общ. Маджарово, наподобяващо мегалитния комплекс Стоунхедж.
- Кромлех край с. Старо Железаре и др.
Траките и Слънцето
Поради липсата на тракийски писмени източници, за религиозните вярвания и схващания на траките съдим по косвени данни. Най-древното вярване на траките е свързано с Богинята-майка Бендида, която е родила Бога Слънце. Въпреки множеството богове можем да откроим върховния неперсонифициран Тракийски конник Херос и Орфей. Според античните елински източници, древните гърци не считали Орфей за бог, а за син на Слънцето и Земята, независимо, че в митологията Орфей е сочен за син на тракийски цар и музата Калиопа. Соларният култ при траките е бил приоритет на затворени мъжки общества от средите на аристокрацията.
Прабългарите също са почитали Слънцето, Месецът и Звездите като божества, за което можем да съдим по косвени белези. Първото е от предхристианския период, когато византийският пленник в двора на Омуртаг, християнинът Кинамон упреква Омуртаг “…Ако вие хвалите Слънцето и Месеца (като ваши богове), аз се чудя на тяхното действително значение. …“
Соларни символи откриваме и по камъни от Плиска. Пряко свързана със слънцето и бронзовата розетка със седем лъча от Плиска, отразяваща вярванията на прабългарите. На върха на розетата е лъчът, посветен на Слънцето.
Слънцето в богомилското учение
Богомилството като христианско учение търси основите си в раннохристианските източници и символи. В раннохристианското изкуство слънцито е централен образ, а според Рудорф Щайнер , първоначално Слънцето е било единствен знак за Христос във формата на слънчев диск. Едва по късно се появява рибата като негов символ и накрая образът или картината, също в развитие: като обожествен човек (без брада), мъченик и накрая на кръста.
В богомилските паметници (в основната си част надгробни) се срещат изображения на слънцето като окръжност, пръстен, диск или колело, които са пред- и раннохристиански символи. Като слънчев символ е използвана дори и стилизирана свактика. Потвърждение на разбирането, че смъртта е преход, етап към нов живот намира отражение в присъствието на слънцето и други небесни символи върху надгробията, устремени нагоре към светлината. Братята майстори най-добре могат да разчетат това послание, закодирано в ритуала ни на трета степен.
Важно е да отбележим, че и при богомилите, както в Масонската символика, съществува противостоящата двойка слънце – луна. Независимо, че и в двата случая символизират мъжкото и женското начало, още на пръв поглед се забелязва едно различие: докато на работния килим те са един срещу друг, при богомилите слънчевият символ е над лунния. Изследователят на богомилите Рудолф Куцли обяснява това с предхристианско източно влияние, където тайната на смъртта и прераждането се символизира от Феникса, изгарящ в огъня и възкръстващ от пепелта, култ, най-силно разпространен в Савското царство (тясно свързано с притчите за цар Соломон) и съхранен от финикийците. Там са открити множество изображения на лунния сърп, върху който лежи Слънцето. Точно тук можем да открием пряка връзка с Масонството. В град Тир, градът на финикийците, където от 986 до 947 г. пр.н.е. живее Хирам – първомайсторът ни, строител на храма на Соломон, са намерени върху колони и стари олтари изображения на Слънцето върху лунен сърп и птицата Феникс. Това е знакът на Граала – „предхристиански символ на пробудените от Слънцето плодородни лунни сили, знак на победата над смъртта чрез слънчевата сила на възкресението.“
За един от най-важните корени на богомилството се счита манихейството, чрез които са преминали тези символи. В свое писмо от 950 г. патриарх Теофилакт пише до българския цар Петър за новата ерес … „манихейство смесено с павликянство“ . В манихейството Светлината заема особено място – според тях Христос има два аспекта „пораждаща светлина“ и „страдаща светлина“. Светлината – още един фундаментален Масонски символ.
Мнозина изследователи считат, че именно богомилите са пренесли символа и легендите за Граала към Средна и Западна Европа. Знакът на Слънцето в някои паметници е обоготен с дапълнителни елементи като вихри, розетки и дори кръст, още едно потвърждение за връзката с манихейството. Древен манихейски текст Acta Sancti Johannis е пряко свързан и със Св. Йоан: Исус се разхождал заедно с Йоан и показал на апостолите си „кръста от светлина“ на Голгота. „Там видях Господа, но друг, с разперени ръце“. Затова може да се счита, че кръстовете в слънцата са свързани с манихейското разбиране за Христос, а не с разпятието. Пряко изражение на това е кръстът със слънца, открит при с. Калиновик, където освен трите слънца в краищата на кръста виждаве и символите на луната и слънцето, но вече в разположение север – юг. Формата на богомилските кръстове – с четири еднакви и разширяващи се рамена – говори, че не произхождат от кръстовете на смъртта, а от по древни предхристиански символи на култа към слънцето.
Слънцето в символиката на Бялото братство
В учението на Дънов, освен християнски символи, се застъпват и много астрологични елементи. Във връзка със смесването им те не приемат като водещо слънцестоенето на Еньовден, а 19 август, когато по стар стил е един от големите християнски празници – Преображение Господне, дъновистите посрещат изгрева на слънцето, защото те вярват, че чрез слънчевата енергия „лъчите от светлината на Христос достигат до тях”.
Свещеният танц на дъновистите е свързан със слънчевия цикъл и се играе всяка сутрин от 22 април до 22 септември. Създаден на базата на движението на небесните тела, танцът се състои от три части – същинската паневритмия – изпълняват се 28 упражнения, слънчеви лъчи и пентаграм.
Дънов вижда и пряка връзка между Богомилството и Бялото Братство.
Отново е Еньoвден и Слънцето се възправя в своя апогей за да увенчае труда на Свободните Зидари.
УБ К.З., Майстор на Ложа „Уста Колю Фичето“, Ориент София, 2012
