Ние сме най-старото демократично общество на свободната съвест и неограниченото познание

Вестник Строител

Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Китанов, Обединената велика ложа на България отпразнува Рождеството на Св. Йоан, ден, в който по традиция българите отбелязват и празника Еньовден. Защо този ден е специален за масонството?

Еньовден за нас е най-светлият, тачен от незапомнени предхристиянски времена, народен празник, свързан с множество поверия. Ден, който се отбелязва от минимум 5 млн. души по света. Историята е много стара. Тя е свързана със Слънцето – древния символ на животворното съзидание. Еньовден е денят на Лятното слънцестоене за Западното полукълбо – 21 – 22 юни, и се празнува на 24 юни. Тогава денят е най-продължителен, Слънцето грее най-силно и дълго. Според народните вярвания на Еньовден се случват чудеса. Той е и повратна точка, от която денят започва да намалява, а годината да клони към зимата.

Слънцето и неговото движение по небесната сфера неизбежно имат своето отражение и в масонските ритуали, включително при откриване на ложата. Така например масоните започват своята работа в ложата символично по пладне. Обяснение може да се намери и в древен Египет. По пладне Слънцето, върховният за египтяните бог Ра, е в зенита си, а сянката, олицетворяваща чудовището Апофис (змията на мрака), е най-къса и следователно силата му е най-малка. Циклично повтарящите се природни явления и най-вече фазите на Слънцето са били възприемани в древността като божествена проява, свързвана с раждането, умирането и възкръсването за нов живот на редица божества. Множество най-древни вярвания и мистерии – от Шумер и земите на Двуречието през религиозните вярвания и мистериите на древните египтяни и гърци, митраизма, юдаизма и християнството, са проникнали и намерили място в ритуалите и символиката на масонството.

Самият ден за нас протича нормално. Събираме се в храма, където се отправят послания към по-младите, в които се припомня историята и основните задължения на масона към обществото и просперитета на България. На този ден отбелязваме и Новата масонска година и всичко това се свързва с деня на Йоан Предтеча, който е закрилник на християнските братства и на зидарите. С приемането на християнството двуликият римски Бог и покровител на занаятчиите Янус е преименуван от църквата на Йоан в двете си измерения. Лятното слънцестоене е посветено на Св. Йоан Кръстител – Предтеча, и неговата рождена дата 24 юни, а Зимното – на Св. Йоан Евангелиста, и е свързано с рождената дата на бог Митра. Има и трети Св. Йоан – Милосърдник, наречен Йерусалимски. Взети заедно, тримата светци са събирателен образ и символ на праведния масон и задълженията му да пренесе техните добродетели извън стените на Храма.

Интересен е и фактът, че макар и да има светец покровител на архитектите и строителите – Св. Тома, ние, Свободните зидари, честваме Св. Йоан, защото в него е обобщен дълбокият философски смисъл на изграждането на моралните качества и ценностна система на личността, а чрез нея и на обществото като цяло.

Защо се наричате Свободни зидари? Каква е символиката зад това име?

В нашите среди масон или свободен зидар значи едно и също. Свободни зидари е философско понятие. Ние наблягаме върху начина на мислене и на отношението ни към света, в който живеем. Стремим се да изградим личности, способни да реализират идеалите на свободата и просперитета в обществения живот и красотата в междуличностните човешки взаимоотношения. Ние сме организация на свободни хора. При нас няма насилие, няма заповеди. Всичко се изгражда на основата на дискусията, на откровените разговори, на убеждението.

Членството е отворено за мъже от всички раси и вероизповедания, които търсят самоусъвършенстване и се ползват с добро име.

Масонството винаги е било обвито в мистицизъм. През годините за него не се е писало много. Какво доведе до желанието за повече публичност пред обществото?

Основната тайна на масонството е, че няма тайни. През годините за много хора сме били еретици, конспиратори, безбожници, а дори и сатанисти. За всички тоталитарни режими, религии и диктатури сме може би такива. Защото в историята на човечеството ние сме най-старото демократично общество на свободната съвест и неограниченото познание. В католическия свят, ако си масон, се смята за грях. Нашата църква също няма добро отношение към масоните. В Англия обаче е въпрос на чест и достойнство да кажеш, че си член на масонска ложа. Това е свързано преди всичко с протестантското вероизповедание.

Въпреки че винаги ще има хора, които ще се съмняват в нас, а някои дори и ще се страхуват, решихме да се открием за света. В ОВЛБ имаше сериозни вътрешни обсъждания, но стигнахме до извода, че нямаме основания да се крием. Разпространените митове за нас нямат нищо общо с истината. Не сме онези, които искат да управляват света. Стремежът ни е да го направят по-хуманен.

Тази година беше нестандартна за всички. Как се отрази COVID-19 на работата на ОВЛБ?

Като организация ние даваме пример за спазване на законите и наредбите в държавата. Естествено се съобразихме с всички препоръки. Преустановиха се срещите ни с декрет на Великия майстор. В ложите продължихме да работим онлайн.

Искам да подчертая, че много наши членове се включиха като доброволци по време на епидемията от К 19 в България. 45-има братя се регистрираха като доброволци и работиха в болниците в страната. Освен това по молба на Великата ложа на Сан Марино 5 наши ложи се обединиха и помогнаха с медицински консумативи.

Между 250 000 и 300 000 лв. са средствата, които ОВЛБ е дарила по време на пандемията, причинена от коронавируса, като проведохме общо 47 дарителски акции.

Преди една година интервю за в. „Строител“ даде Великият майстор Искрен Йотов. Вие сте Велик оратор на ОВЛБ. Какво се промени за последната една година?

Промени се това, че покрай пандемията и свързаната с нея карантина се спря дейността ни. Имахме планове за откриването на първия музей на масонството у нас, но заради коронавируса това се отложи. Продължаваме да събираме експонати за музея. Как ще се развият в бъдеще нещата – ще видим, всичко зависи от обстановката. По принцип за нас тази година е изборна. Би трябвало да се проведат избори за нов Велик майстор и Велики сановници. Предполагам, че това ще се случи през есента.

На 20-и юни се навършиха 5 г. от обединението на масонството в България. Как бихте коментирали този факт?

Каквото и да кажа, ще е малко. Щастлив съм, че това се случи. Обединението беше полезно за всички нас. Доказахме, че можем да съграждаме, да работим заедно.

Това беше оценено по достойнство от регулярните масонски ложи по света и дадено за пример на тези, които все още живеят с подобни проблеми.

Тук е важно да отбележа, че ОВЛБ има над 130 признания от цял свят. Ние сме Регулярната Обединена Велика масонска ложа на България. В страната има и други ложи, които обаче не са признати. Не можем да забраним на никого да се сдружава. Но пред света – ние сме официалният представител на българското масонство!

Какво ще пожелаете на нашата аудитория?

Пожелавам на Вашите читатели честност към това, което вършат. Добре дошли са при нас. Ние не сме тайна, ние сме елитна организация и всеки, който има качества и смята, че може да бъде полезен, винаги е добре дошъл.

На нашите членове, включително и на себе си, пожелавам да не бъдем огледален образ на обществото, в което живеем, защото то според мен боледува и има нужда от нашата безкористна помощ. Нека да ни води вярата в смисъла и необходимостта от Великия Градеж, защото в архитектурата на знанието и безкрайността няма мое време и нейно пространство. Защото ТАМ НИЕ сме и КАМЪКЪТ, и ЗИДАРЯТ, и АРХИТЕКТЪТ, и ХРАМЪТ. Защото ТАМ идоли няма. Там всичко е СВЕТЛИНА!

Борис Китанов, Велик оратор на Обединена Велика ложа на България: Ние сме най-старото демократично общество на свободната съвест и неограниченото познание

Отново е Еньoвден и Слънцето се възправя в своя апогей за да увенчае труда на Свободните Зидари

Това е достоен повод да се обърнем към корените на Масонството и се припомним за почитта, която то отдава на Св. Йоан, както и да се вгледаме в по-дълбоките пластове на историята и потърсим знаците на слънцето и слънчевата, небесна и светлинна символика.

Като най-достоверни и исторически потвърдени са данните за връзката на Масонството със Св. Йоан, откъдето идва и наименованието „Йоанови ложи“. Шотландските и Северноанглийските ложи са приемали за свой покровител Св. Йоан Евангелист, а Южноанглийските зидари приемат Св. Йоан Кръстител. Първата Велика ложа в Лондон избира за свой покровител Св. Йоан Кръстител от 1717 г. и се основава на неговия ден 24 юни, а Масонството организирано в трите степени Чирак, Калфа и Майстор се нарича Йоаново Масонство.

В днешния градеж искам да се обърна към соларния култ, който лежи в основата на честването на Еньовден.

Познати са няколко графични знака, символизиращи слънцето.

Най-древният слънчев символ е кръг с точка в средата. Това е знакът за слънце и Ра в египетската йероглифна система, а също и в астрономията и астрологията.

Друг символ е кръгът с вписан кръст или слънчево колело, което се свързва с олицетворяването на четирите сезона.

Свастиката също се използва като слънчев символ.

Друг символ на слънцето е осмолъчната звезда, както и подобно на нея двойният кръст или колело с осем спици.

Горните четири символа са подчинени на четворната симетрия. Съществуват и знаци с тройна и шесторна симетрия като тройната спирала, свързвана и с прабългарите, и като розетката, славянския знак за бог Перун и като колелото с шест спици, символ на славянския бог на войната Свантевит.

Древните мъдреци са разделяли слънченото кълбо на три части. Мистиците ги наричат три светлини: духовно слънце, интелектуално слънце и материално слънце. В Масонството те намират изражение в свещите на трите колони на Мъдростта, Силата и Красотата.
Но нека излезем от по-тесния контекст на историята и символиката на Масонството и да потърсим най-отколешните белези на култа към слънцето в древните цивилизации и в частност по нашите земи.

Слънцето и древните огнените култове по българските земи

Най-древните светилища, открити по нашите земи неизменно имат отношение към слънцето и то именно към характерните моменти на слънцестоени и равноденствие от неговия годишен цикъл. Такива са мегалитните светилища, разпръснати по различни краища на страната като:

  • Бегликташ (Ранули) в резервата Ропотамо, около 14 в. пр.н.е., където при слънцестоене (Еньовден) и равноденствие слънчевите лъчи попадат в издълбани точки.
  • Харман кая, в района на с. Долна Чобанка, Момчилградско, ок. 5 хилядолетие пр.н.е., в което има специално оборудвана площадка за астрономически наблюдения на слънцето и се свързва с ритуали към Бога Слънце при слънцестоене.
  • Култовият комплекс Татул, където има специално издялани улеи за наблюдение на слънцето.
  • Кромлех (каменна астрономическа обсерватория) край с. Долни Главанак, общ. Маджарово, наподобяващо мегалитния комплекс Стоунхедж.
  • Кромлех край с. Старо Железаре и др.

Траките и Слънцето

Поради липсата на тракийски писмени източници, за религиозните вярвания и схващания на траките съдим по косвени данни. Най-древното вярване на траките е свързано с Богинята-майка Бендида, която е родила Бога Слънце. Въпреки множеството богове можем да откроим върховния неперсонифициран Тракийски конник Херос и Орфей. Според античните елински източници, древните гърци не считали Орфей за бог, а за син на Слънцето и Земята, независимо, че в митологията Орфей е сочен за син на тракийски цар и музата Калиопа. Соларният култ при траките е бил приоритет на затворени мъжки общества от средите на аристокрацията.

Прабългарите също са почитали Слънцето, Месецът и Звездите като божества, за което можем да съдим по косвени белези. Първото е от предхристианския период, когато византийският пленник в двора на Омуртаг, християнинът Кинамон упреква Омуртаг “…Ако вие хвалите Слънцето и Месеца (като ваши богове), аз се чудя на тяхното действително значение. …“

Соларни символи откриваме и по камъни от Плиска. Пряко свързана със слънцето и бронзовата розетка със седем лъча от Плиска, отразяваща вярванията на прабългарите. На върха на розетата е лъчът, посветен на Слънцето.

 



Слънцето в богомилското учение

Богомилството като христианско учение търси основите си в раннохристианските източници и символи. В раннохристианското изкуство слънцито е централен образ, а според Рудорф Щайнер , първоначално Слънцето е било единствен знак за Христос във формата на слънчев диск. Едва по късно се появява рибата като негов символ и накрая образът или картината, също в развитие: като обожествен човек (без брада), мъченик и накрая на кръста.

В богомилските паметници (в основната си част надгробни) се срещат изображения на слънцето като окръжност, пръстен, диск или колело, които са пред- и раннохристиански символи. Като слънчев символ е използвана дори и стилизирана свактика. Потвърждение на разбирането, че смъртта е преход, етап към нов живот намира отражение в присъствието на слънцето и други небесни символи върху надгробията, устремени нагоре към светлината. Братята майстори най-добре могат да разчетат това послание, закодирано в ритуала ни на трета степен.

Важно е да отбележим, че и при богомилите, както в Масонската символика, съществува противостоящата двойка слънце – луна. Независимо, че и в двата случая символизират мъжкото и женското начало, още на пръв поглед се забелязва едно различие: докато на работния килим те са един срещу друг, при богомилите слънчевият символ е над лунния. Изследователят на богомилите Рудолф Куцли обяснява това с предхристианско източно влияние, където тайната на смъртта и прераждането се символизира от Феникса, изгарящ в огъня и възкръстващ от пепелта, култ, най-силно разпространен в Савското царство (тясно свързано с притчите за цар Соломон) и съхранен от финикийците. Там са открити множество изображения на лунния сърп, върху който лежи Слънцето. Точно тук можем да открием пряка връзка с Масонството. В град Тир, градът на финикийците, където от 986 до 947 г. пр.н.е. живее Хирам – първомайсторът ни, строител на храма на Соломон, са намерени върху колони и стари олтари изображения на Слънцето върху лунен сърп и птицата Феникс. Това е знакът на Граала – „предхристиански символ на пробудените от Слънцето плодородни лунни сили, знак на победата над смъртта чрез слънчевата сила на възкресението.“

За един от най-важните корени на богомилството се счита манихейството, чрез които са преминали тези символи. В свое писмо от 950 г. патриарх Теофилакт пише до българския цар Петър за новата ерес … „манихейство смесено с павликянство“ . В манихейството Светлината заема особено място – според тях Христос има два аспекта „пораждаща светлина“ и „страдаща светлина“. Светлината – още един фундаментален Масонски символ.

Мнозина изследователи считат, че именно богомилите са пренесли символа и легендите за Граала към Средна и Западна Европа. Знакът на Слънцето в някои паметници е обоготен с дапълнителни елементи като вихри, розетки и дори кръст, още едно потвърждение за връзката с манихейството. Древен манихейски текст Acta Sancti Johannis е пряко свързан и със Св. Йоан: Исус се разхождал заедно с Йоан и показал на апостолите си „кръста от светлина“ на Голгота. „Там видях Господа, но друг, с разперени ръце“. Затова може да се счита, че кръстовете в слънцата са свързани с манихейското разбиране за Христос, а не с разпятието. Пряко изражение на това е кръстът със слънца, открит при с. Калиновик, където освен трите слънца в краищата на кръста виждаве и символите на луната и слънцето, но вече в разположение север – юг. Формата на богомилските кръстове – с четири еднакви и разширяващи се рамена – говори, че не произхождат от кръстовете на смъртта, а от по древни предхристиански символи на култа към слънцето.

Слънцето в символиката на Бялото братство

В учението на Дънов, освен християнски символи, се застъпват и много астрологични елементи. Във връзка със смесването им те не приемат като водещо слънцестоенето на Еньовден, а 19 август, когато по стар стил е един от големите християнски празници – Преображение Господне, дъновистите посрещат изгрева на слънцето, защото те вярват, че чрез слънчевата енергия „лъчите от светлината на Христос достигат до тях”.

Свещеният танц на дъновистите е свързан със слънчевия цикъл и се играе всяка сутрин от 22 април до 22 септември. Създаден на базата на движението на небесните тела, танцът се състои от три части – същинската паневритмия – изпълняват се 28 упражнения, слънчеви лъчи и пентаграм.

Дънов вижда и пряка връзка между Богомилството и Бялото Братство.

Отново е Еньoвден и Слънцето се възправя в своя апогей за да увенчае труда на Свободните Зидари.

УБ К.З., Майстор на Ложа „Уста Колю Фичето“, Ориент София, 2012